Текущи новини

24 години отдаденост, 42 години в служба на знанието и децата!

С признателност и обич изпращаме г-жа Лидия Николова в заслужена почивка!

Има хора, които просто заемат длъжност. Има и хора, които превръщат професията си в мисия, а мястото, на което работят, – в свой втори дом.

Днес, 1 септември 2026 година, Основно училище „Христо Ботев“ с. Остров затваря една важна страница от своята история. С признателност, вълнение и малко тъга изпращаме своя дългогодишен директор – г-жа Лидия Николова, човекът, който в продължение на 24 години стоеше начело на училището, но всъщност много повече от това – беше неговото сърце, неговият дух и неговата опора.

Професионалният път на г-жа Николова започва през далечната 1984 година като учител по български език и литература. От първия си ден в училище до днес тя остава вярна на най-важната кауза – образованието и възпитанието на децата.

А през 2002 година поема ръководството на Основно училище „Христо Ботев“ с. Остров.

Започват години на отговорност, изпитания, решения, предизвикателства, безброй графици, справки, срещи, документи и безсънни нощи. Години, в които училището преминава през различни времена и трудности, но не губи своята посока.

Защото начело е човек, който ръководи с плам, с професионализъм, с достойнство, но най-вече с човечност.

Г-жа Лидия Николова не просто управляваше училището.

Тя го изграждаше!

Тя го пазеше!

Тя го отстояваше!

Тя го обичаше!

Давала е сърце и душа. Раздавала е себе си – за децата, за колегите, за родителите, за образователната общност и за цялото населено място.

През годините пред нея са възниквали немалко трудности. Имало е моменти, в които решенията са били тежки, пътят – несигурен, а отговорността – огромна. Но тя винаги е намирала сили да продължи.

С постоянство, воля и вяра тя превърна повереното ? училище в истинско просветно огнище – място, в което се съхраняват и предават духовността, книжнината, знанието и уважението към образованието.

Изгради достойно и конкурентноспособно училище, което не просто дава знания.

Училище, което дава уроци по човечност!

Уроци по доброта!

Уроци по отговорност!

Уроци по живот!

Защото най-голямото наследство на един учител и един директор не се измерва в документи, статистики и резултати.

То се измерва в човешките съдби, до които е успял да се докосне.

И днес, когато изпращаме г-жа Николова към новия етап от нейния живот, си даваме сметка колко много хора са част от тази нейна история.

Десетки випуски ученици.

Колеги, с които е споделяла трудните дни и малките ежедневни победи.

Родители и партньори, които са виждали в нея човек, на когото могат да разчитат.

Цяла образователна общност, която е усещала нейната грижа, присъствие и подкрепа.

И може би именно затова последният ? тържествен миг като ръководител не можеше да бъде просто раздяла.

Той беше поклон пред един достойно извървян път!

С огромна признателност и тъга за професионалиста, който оставя след себе си незаличима следа, г-жа Николова бе изпратена от своите бивши и настоящи колеги и от своите партньори.

Изкрючително трогателен бе жестът на петте випуска нейни ученици, които се завърнаха, за да кажат своето „Благодаря“!

С цветя!

С думи!

С прегръдки!

С обич!

С онази особена топлина, която не може да бъде написана в служебна характеристика, но която е най-голямото признание за един учител.

Признание, че годините не са били напразни!

Че доброто е останало!

Че наученото е продължило своя път!

Че някъде, в сърцата на тези деца, днес вече пораснали хора, има частица от уроците на тяхната учителка и директор.

На 1 септември 2026 година не се разделяме просто с един директор.

Разделяме се с професионалист, лидер, учител, наставник и приятел.

С човек с голямо сърце, който най-после има право да остави тревогите зад гърба си.

Да забрави за ранните сутрини, за безкрайните графици, справки, срокове и отговорности.

Да има време за себе си.

За семейството.

За малките радости.

За спокойните дни.

За онова, което дълго е отлагала заради другите.

Защото след 42 години в служба на образованието и 24 години начело на училището идва време за най-хубавото междучасие.

Личното междучасие на заслужената почивка.

И макар днес да има тъга, нека тя бъде светла.

Защото зад г-жа Николова остава не празно място, а следа!

Следа в историята на училището!

Следа в професионалния път на нейните колеги!

Следа в живота на поколения ученици!

Следа в общността!

Следа, която времето няма да изтрие!

Скъпа госпожо Николова,

Благодарим Ви за всички години, в които бяхте до нас.

Благодарим Ви за смелостта да водите, за силата да отстоявате, за мъдростта да разбирате и за човечността да бъдете близо до всеки!

Благодарим Ви за всичко, което направихте за нашето училище!

За всяко дете, на което помогнахте!

За всеки колега, когото подкрепихте!

За всяка трудна ситуация, през която преминахте!

За всяка победа, която споделихте с нас!

И най-вече – благодарим Ви, че бяхте човек!

Следата Ви ще бъде незаличима!

Ще помним и ще предаваме с чест това, на което сте ни научили!

А когато след време отново прекрачим прага на училището, вярваме, че ще усещаме частица от Вас – в коридорите, в класните стаи, в усмивките на децата и в духа на това просветно огнище, което толкова години пазихте!

За нас беше ЧЕСТ!

Честито пенсиониране, скъпа госпожо Николова!

Нека оттук нататък дните Ви бъдат по-тихи, сутрините – по-спокойни, времето – само Ваше, а сърцето Ви – изпълнено с гордост от всичко постигнато!

Вие дадохте на училището много години.

Сега е време животът да даде на Вас своите най-спокойни, красиви и заслужени дни!